Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични
Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“. По думите това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи. „КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА СТИХОСБИРКА Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза през 2013 г., като за нея авторката е отличена с литературните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Това е хубав стимул човек да продължи да пише, смята тя. По думите в този 11-годишен период оттогава досега тя е открила драматургията като жанр, въпреки че отбелязва, че винаги се е съпротивлявала да пише пиеси. Според нея писането за театър е свързано с много хора. „Театърът е тежка машина и си зависим от много фактори, за да реализираш даден проект“, каза тя. Писателката разказа, че в този период е писала предимно пиеси, някои от които се играят и към момента. Сред тях са „Покана за вечеря“, която е на сцена от десет години в театър „София“, „Цветът на дълбоките води“ в Народния театър „Иван Вазов“, а през 2020 година е поставена пиесата „Страх за опитомяване“. Оля Стоянова обясни, че страстта към драматургията, театъра и спектаклите се гради върху това, че обича „как звучи живата човешка реч“. „През тези 11 години май не съм спирала да пиша поезия, но събирането на книга е бавен процес и трябва повече мотивация“, каза още тя. Добави, че вниманието е „бягало в други посоки“. „Беше ми интересна драматургията. Издадох сборник с пиеси, два сборника с къси разкази и още две книги с документални истории. И поезията някак остана на заден план“, допълни тя. По думите на Оля Стоянова стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“ не е написана „на един дъх“. „Обикновено пиша текстовете си и забравям за тях за дълго време. Така, когато се върна към тях, мога да ги чета сякаш не са мои и да бъда много по-критична към тях“, посочи тя. ПОЕЗИЯТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА Писателката отбеляза, че предишните книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“ са се появили по сходен начин – чрез наблюдение. „В тях събирам репортажи за срещи по пътя, за отдалечени и непопулярни места у нас, но също и истории за хора, които приготвят ритуален сладък хляб, наречен „смидал“ в Родопите, които опръстеняват птици по северното Черноморие, събират полускъпоценни камъни, откриват „дивата вода“ или работят като метеорологични наблюдатели и живеят в планината“, добави тя. „Хората са ми интересни и техните истории“, каза Оля Стоянова. Тя разказа, че тези наративи могат да се открият и в стихосбирката . По думите това са истории за жени, които обикалят Европа и работят като берачки на плодове или детегледачки, истории за това какви картини рисуват децата от бежанските лагери или история за жената, която среща в един квартален супермаркет и как тя върви между щандовете и казва новините на висок глас – „като сърдит пророк“. „Може би работата ми като журналист ми помага“, каза тя. „Обичам да наблюдавам хората, да разговарям с тях. В това отношение журналистиката е най-интересната професия, защото ни позволява да откриваме непрекъснато нови хора и нови светове, но в същото време ни задава здравословни граници, напомня ни, че никой от нас не е център на света. Непрекъснато ни показва, че светът е пълен с интересни хора, за които си струва да разкажем“, допълни тя. Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 година в София. Доктор е по журналистика. Завършила е магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Два пъти е носител на наградата за драматургия „Аскеер“ – през 2014 година за пиесата „Покана за вечеря“ и през 2018 година за пиесата „Цветът на Дълбоките води“.
|
|
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акце ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала год ...
Добрина Маркова
|
Цветозар Цаков - как сънищата променят нашето възприятие за света
Валери Генков
|
Експресивно
Истината не е цяла, когато всеки я разказва различно“ – загадката в „Момичето колибри“
"Момичето колибри" е роман, написан от Криша Скайс, който предлага уникален поглед върху един фантастичен свят, вдъхновен от предколумбовата култура. Сюжетът е наситен с древни символизми и мистерии, които предизвикват читателя да се потопи в един свят, изпълн ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. Н ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Как автентичността на древногръцките статуи предизвиква неодобрение сред зрителите
В продължение на стотици години почти всички представяния на древногръцки и римски мраморни статуи са показвали тяхната чисто бяла повърхност. Днес обаче е ясно, че много от тези статуи първоначално са били ярко боядисани. Социологът Фиона Роуз-Грийнланд изсле ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
След терористичните атаки 9/11 в Ню Йорк, на борда на лукса всички са сами
Валери Генков
|
Златното мастило
Вечер на поезията и музиката в Габрово - как младите творци ще представят своето изкуство
Ангелина Липчева
|
В Габрово ще се проведе вечер на поезията и музиката, посветена на Световния ден на поезията. Събитието, организирано от Младежкия център и клуба на любителите на книгите „Книжни червеи“, ще събере млади поети и музиканти, които ще имат възможността да представят своето творчество пред публика.
Според информация от Донка Христова, младежки работник в институцията, след събитието стихо ...
|
На бюрото
Ако суфражетките не бяха дали този глас, как щяхме да живеем днес
Ангелина Липчева
|
|
14:28 ч. / 29.08.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 6799 |
|
Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“.
По думите това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.
„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА СТИХОСБИРКА
Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза през 2013 г., като за нея авторката е отличена с литературните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Това е хубав стимул човек да продължи да пише, смята тя.
По думите в този 11-годишен период оттогава досега тя е открила драматургията като жанр, въпреки че отбелязва, че винаги се е съпротивлявала да пише пиеси. Според нея писането за театър е свързано с много хора. „Театърът е тежка машина и си зависим от много фактори, за да реализираш даден проект“, каза тя.
Писателката разказа, че в този период е писала предимно пиеси, някои от които се играят и към момента. Сред тях са „Покана за вечеря“, която е на сцена от десет години в театър „София“, „Цветът на дълбоките води“ в Народния театър „Иван Вазов“, а през 2020 година е поставена пиесата „Страх за опитомяване“.
Оля Стоянова обясни, че страстта към драматургията, театъра и спектаклите се гради върху това, че обича „как звучи живата човешка реч“.
„През тези 11 години май не съм спирала да пиша поезия, но събирането на книга е бавен процес и трябва повече мотивация“, каза още тя. Добави, че вниманието е „бягало в други посоки“. „Беше ми интересна драматургията. Издадох сборник с пиеси, два сборника с къси разкази и още две книги с документални истории. И поезията някак остана на заден план“, допълни тя.
По думите на Оля Стоянова стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“ не е написана „на един дъх“. „Обикновено пиша текстовете си и забравям за тях за дълго време. Така, когато се върна към тях, мога да ги чета сякаш не са мои и да бъда много по-критична към тях“, посочи тя.
ПОЕЗИЯТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА
Писателката отбеляза, че предишните книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“ са се появили по сходен начин – чрез наблюдение. „В тях събирам репортажи за срещи по пътя, за отдалечени и непопулярни места у нас, но също и истории за хора, които приготвят ритуален сладък хляб, наречен „смидал“ в Родопите, които опръстеняват птици по северното Черноморие, събират полускъпоценни камъни, откриват „дивата вода“ или работят като метеорологични наблюдатели и живеят в планината“, добави тя.
„Хората са ми интересни и техните истории“, каза Оля Стоянова. Тя разказа, че тези наративи могат да се открият и в стихосбирката . По думите това са истории за жени, които обикалят Европа и работят като берачки на плодове или детегледачки, истории за това какви картини рисуват децата от бежанските лагери или история за жената, която среща в един квартален супермаркет и как тя върви между щандовете и казва новините на висок глас – „като сърдит пророк“.
„Може би работата ми като журналист ми помага“, каза тя. „Обичам да наблюдавам хората, да разговарям с тях. В това отношение журналистиката е най-интересната професия, защото ни позволява да откриваме непрекъснато нови хора и нови светове, но в същото време ни задава здравословни граници, напомня ни, че никой от нас не е център на света. Непрекъснато ни показва, че светът е пълен с интересни хора, за които си струва да разкажем“, допълни тя.
Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 година в София. Доктор е по журналистика. Завършила е магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.
Два пъти е носител на наградата за драматургия „Аскеер“ – през 2014 година за пиесата „Покана за вечеря“ и през 2018 година за пиесата „Цветът на Дълбоките води“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Как Софийският университет привлича кандидат-студенти с Ден на отворените врати?
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира традиционния Ден на отворените врати, който привлича все повече интерес от страна на кандидат-студентите. Събитието се провежда в сградата на Ректората и предлага на посетителите уникална ...
|
Избрано
Геновева Диманова разкрива повече от любовта на жената, отколкото думите могат да уловят
Геновева Диманова, продължава да вдъхновява читателите си с новия си поетичен сборник „Любов на Жена“. Тя споделя, че писането за нея не е самоцел, а се случва единствено когато е вдъхновена.
Диманова разказа, че творбите в новия сборник са ...
|
Конкурсът „Йорданка Вълчева“ отличава иновациите в библиотечното дело
|
Ако сте поропуснали
Азар Нафиси споделя надежда за младите жени в Иран, въпреки трудностите
В една от първоначалните си публични изяви през 2003 година, иранската авторка Азар Нафиси, изиграва важна роля в литературата на изгнанието, споделя своето мнение за разликата между политиката и великото изкуство. Докато политиката, по нейни думи, е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |